История на Русия/Обединение на руските земи около Москва (XIV – XVI век)

From Wikiversity
Jump to navigation Jump to search

Борбата за освобождение от игото на Златната орда се превръща в главна национална задача. Възстановяването на икономиката на страната и нейното по-нататъшно развитие създават предпоставки за обединението на руските земи. Постепенно Москва се превръща в център на борбата за обединение. Московското княжество се издига в кр. на XIII и XIV в. То има добро централно географско положение сред руските земи.

Московското княжество[edit]

Основател на династията на московските князе е най-малкия син на Александър Невски – Даниил Александрович (1276-1303). По негово време Московското княжество бързо се разширява. Неговият син Юрий Московски (1303-1325) е женен за сестрата на хан Узбек – Кончака. През 1315 г. тверскит княз Михаил започва война с Юрий. Разгромява неговата дружина, взима в плен ханската сестра, която скоро умира в Твер. Юрий обвинява тверския княз за смъртта на жена си. Извикан в Ордата, Михаил е екзекутиран. През 1319 г. московският княз получава за първи път ярлък за велик княз. А през 1325 г. Юрий е убит от най-големия син на Михаил Тверски. През 1327 г. населението на Твер въстава срещу събирача на данъци баскака Чолхан, роднина на Узбек. То побеждава татарите. Възползвайки се от това, московският княз Иван Данилович пристига в Твер с монголо-татарската войска и потушава въстанието. След това получава ярлък за велик княз, който от този момент почти постоянно остава в ръцете на московските князе. Москва се превръща в религиозен и идеологически център на Русия. По време на управлението на Иван Данилович Москва става най-богатото руско княжество. Следващите князе постепенно засилват ролята на Москва като обединителен център на всички руски земи. Те успяват да привлекат на Ордата на своя страна. Без да използва оръжие Иван Калита подчинява Галичкото, Угличкото, Белозерското княжество. Неговите синове присъединяват към Московското княжество Дмитровските и Костромските земи, районът на Калуга. Дмитрий (1359-1389) наследява престола, когато е деветгодишен. По това време избухва война за великокняжеския владимирски престол. Ордата започва открито да подкрепя противниците на Москва. Символ на успехите и силата на Московското княжество е построяването само за две години на белокаменен Кремъл на Москва – единствената каменна крепост на територията на североизточна Русия. Москва успява да отхвърли претенциите на Нижни Новгород и Твер за общоруско лидерство. През 1375 г. Дмитрий организира поход против Твер. Новгород се задължава да помага на московския княз против Твер и Литва.

Куликувската битка[edit]

През 1380 г. Мамай се опитва да възстанови господството на Златната орда над руските земи. Княжеските дружини и опълченията от повечето руски земи се събират в Коломна, от където се насочват срещу татарите, опитвайки се да изпреварят врага. Дмитрий се проявява като талантлив пълководец. Войските се срещат на куликовското поле. В началото на битката татарите почти напълно унищожават руския полк. Мамай вече тържествува, смятайки, че е удържал победа. Следва обаче неочакван за Ордата удар от скрития в засада полк на русите, оглавяван от войводата Дмитрий и княз Владимир Серпуховски. Татарите панически бягат от куликовското поле. За проявената храброст в битката, Дмитрий получава прякора Донски.След поражението Мамай бяга в Кафа, където е убит. Властта в Ордата завзема хан Тохтамъш.

Обединение на руските земи[edit]

Две години след Куликувската битка Тохтамъш внезапно напада Москва. Още преди похода на татарите, Дмитрий напуска столицата и заминава на север, за да събере ново опълчение. Тохтамъш заявява на московците, че е дошъл да воюва не против тях, а против княз Дмитрий и обещава да не ограбва града. Нахлувайки с измама в града, той го подлага на жесток разгром и отново задължава да плаща данък на хана. Куликовската битка показва мощта и силата на Москва като политически и икономически център – организатор на борбата за освобождение о игото на Златната орда и за обединението на руските земи. Ордата признава политическото господство на Москва сред останалите руски земи. Дмитрий Донски предава велико княжеската владимирска титла на своя син Василий. Извършва се сливане на великото владимирско княжество и московското. Василий І събира опълчение срещу врага. Руската централизирана държава се създава върху североизточните и северозападните земи на Киевска Рус. Образуването на руската държава е ускорено от борбата с външния враг, особено със Златната орда, а след това със Сибирското, Кримското и Казанското ханство, и Литва, и Полша. Монголо-татарското нашествия и игото на Златната орда забавят социално-икономическото развитие на руските земи. Процеса на обединение на руските земи в централизирана държава около Москва завършва при управлението на Иван ІІІ (1462-1505) и Василий ІІІ (1505-1533). Иван ІІІ, получил престола на двадесет и две години, е първият с титла „владетел на цяла Русия”. Той успява по мирен път да обедини североизточна Русия. През 1480 г. окончателно е отхвърлено монголо-татарското иго. След обединението на североизточна и северозападна Русия в една държава, се образува най-голямата държава в Европа, която от края на XV в. започва да се нарича Русия.