История на Русия/Периодът кр. на XVI – нач. на XVII в.

Периодът края на XVI – началото на XVII в. Събитията от границата на XVI – XVII в. получават са наречени „Смутното време”. То засяга всички страни от живота на русите – икономиката, властта, вътрешната и външната политика. Причините са в изострянето на социалните, съсловните, династическите и международните отношения.

Борис Годонов

На 18 март 1584 по време на игра на шах умира Иван Грозни. На престола се възкачва средният му син – Фьодор Йоанович, неспособен да управлява държавата. Фактически управник в държавата става шуреят на царя - боляринът Борис Годонов. След смъртта на бездетния Фьодор Йоанович през 1588 г. се прекъсва старата династия. Новият цар е избран от Земския събор, сред участниците в събора са привържениците на Борис Годонов. Борис Годонов е енергичен, честолюбив и способен държавник. Води успешна външна политика – продължава овладяването на Сибир, заздравяват се руските позиции в Кавказ, Русия си възвръща загубените земи по крайбрежието на Балтийско море. Учредява се Руска патриаршия. Отслабнала Русия обаче няма сили за водене на широко мащабни военни действия. От това се възползват нейните укрепнали съседи - Полша, Швеция, Крим и Османската империя. Главната задача на новият цар се състой в преодоляването в стопанската разруха. Правителството продължава заробването на селячеството. Селяните свързват влошаването на своето положение с името на Борис. Положението в страната още повече се изостря в резултат на лошата реколта. Борис Годонов организира полагането на труд в полза на държавата. Плъзват слухове, че страната е подложена на наказание, заради греховете на Годонов. В центъра на страната избухва въстание на холопите, предвождано от Хлопок Косолап. То е жестоко потушено, а Хлопок екзекутиран в Москва. Борис прави всичко, за да премахне потенциалните претенденти.

Лъжедмитрий

Широко се разпространяват слуховете, че царският син Дмитрий е жив. В Литва се появява човек, който се представя за него. През 1604 г. с помощта на полските магнати Лъжедмитрий, вербувайки 2000 наемници и използвайки недоволството на казаците, предприема поход срещу Москва. Подкрепят го много боляри и дворяни, недоволни от Годонов. В борбата си с Лъжедмитрий I Борис Годонов допуска редица грешки. Той не оглавява походът срещу самозванеца. Пътят на Лъжедмитрий към Москва съзнателно е избран да преминава през райони, където живее казачеството и има много избягали селяни. При град Кроми царските войски преминават на страната на самозванеца. Това събитие е предхождано от неочакваната смърт на Борис. След едно денонощие се извършва церемонията на полагане на клетва пред новия цар – синът на Борис – Фьодр Борисович. По заповед на самозванеца цар Фьодр и неговата майка са арестувани и убити тайно. През юни 1605 г. Лъжедмитрий триумфално влиза в Москва. Провъзгласен е за цар, а самият той се нарича император. Продължаването на крепостническата политика, новите данъци с цел да бъдат събрани обещаните на полските магнати средства, недоволството на руската администрация, водят до заговор на болярите срещу Лъжедмитрий и неговото убийство.

Василий Шуйски

След смъртта му на престола се възкачва болярския цар Василий Шуйски. До лятото на 1606 Василий успява да утвърди властта си в Москва, но в покрайнините на страната размириците продължават. Народът, загубил вяра, че положението му ще се подобри отново се вдига срещу властите. През 1606-1607 г. избухва въстание под ръководството на Иван Болотников, което много историци смятат за апогей на селската война. Опорен пункт на Болотников става Комарицката волост. Заставайки начело на казашките отряди, Болотников през лятото на 1606 поема към Москва. Скоро неголемия му отряд се превръща в мощна войска. През октомври 1606 г. армията му обсажда Москва за два месеца. В решителния момент измяната на дворянските отряди, преминали на страната на Василий Шуйски води до разгрома на армията на Болотников. Болотников е отблъснат и Василий жестоко се разправя с въстаниците. Болотников е услепен, след което удавен. Във въстанието вземат участие представители на различни социални слоеве – селяни, холопи, посадско население, казачество, дворяни и др.

Лъжедмитрий II

По същото време се появява нов самозванец. По външните си белези този човек прилича на Лъжедмитрий. В отговор на призива на Болотников Лъжедмитрий II потегля към Тула, за да се присъедини към въстаниците. Обединението не се осъществява и през 1608 самозванецът предприема поход срещу столицата. Той достига Москва, но опитите му да превзема града завършват без резултат. Правителството на Василий, разбирайки че не в състояние да се справи с новия Лъжедмитрий, сключва договор с Швеция. Русия се отказва от претенциите си към Блатийското крайбрежие, а шведите предоставят войски за борба. Под командването на Михайл Шуйски, племеник на царя, започват успешни действия против полските завоеватели. В отговор Полша обявява война на Русия. Войските на Крал Сигизмунд III обсаждат Смоленск, който се отбранява повече от 12 месеца. Самозванецът повече не е необходим на полските завоеватели, бяга в Калуга, където е убит. През април 1610 умира Михайл Шуйски. През юни руските войски претърпяват поражение от Полша. Шведите мислят повече за завземането на Новгород и другите руски земи отколкото за тяхната защита. През лятото в Москва е извършен преврат. Дворяните, свалят от престола Василий и насила го подстригват за монах.

Опастност и спасение

Властта е завзета от група боляри, предвождани от Федор Иванович. Това правителство, съставено от седем боляри получава името „седмоболярщина”. През август 1610 седмоболярщината сключва договор за поканването на Владислав, синът на крал Сигизмунд на руския престол. Това е пряко предателство на националните интереси.

Борба на народа

Страната се изправя пред заплахата да загуби независимостта си. В началото на 1611 г. е създадено първото опълчение, оглавено от дворянина Прокопий Ляпонов. То се отправя към Москва, където през есента избухва въстание. Първото опълчение се разпада. Шведите превземат Новгород, а поляците след продължителна обсада завладяват Смоленск. Полският крал Сигизмунд III обявява, че сам ще стане руски цар, а Русия ще влезе в състава на Полша. През есента на 1611 г. Кузма Минин се обръща към руския народ с призив за организирането на второ опълчение. През пролетта на 1612 г. то се насочва към Ярославъл (там е създадено временно правителство). През лятото войските на Минин наближават Москва и се съединяват с остатъците на първото опълчение. Почти едновременно към столицата приближава хетман Ходкевич, който идва на помощ на поляците, окрили се в Кремъл. След четири дни полския гарнизон в Кремал се предава. Победата е резултат от героичните усилия на руския народ.

Новият цар

През 1613 г. в Москва се провежда Земски събор за избиране на нов руски цар. На 21 февруари съборът избира Михайл Романов. На 2 май той пристига в Москва, а на 11 юли е извършена коронацията. Скоро водещо място в управлението на страната заема неговия баща патриарх Филаред. Властта е възстановена във формата на самодържавна монархия. Правителството на Михайл е изправено пред изключителна трудна задача – ликвидацията на последиците от интервенцията. Голяма опасност за него представляват отрядите на казаците, които скитат из страната и не признават новия цар. Друга опасност са шведите. След няколко военни сблъсъка, последвани от преговори през 1617 г. е сключен Столбовския мир. Швеция връща на Русия Новгородската земя, но запазва Балтийското крайбрежие и получава парична компенсация. В стремежа си да получи Руският престол полският принц Владислав организира през поход срещу Москва, но е отблъснат. Въпреки това не се отказва от претенциите. Териториалното единство на Русия е възстановено, но не напълно - част от руските земи остават в Полша и Швеция.