История на Русия/Руските земи под татаро-монголска власт

До кр. на XII в. в Монголия живеят много номадски племена, сред които изпъква силното племе татари, заради което през XIII в. всички монголци се наричат със същото име. В последствие всички номадски народи, с които руските земи водят борба, започват да се наричат монголо-татари.

Чингис хан

През 1206 г. край р. Онон се провежда събрание на монголската аристокрация (курултай), на което за вожд на монголските племена е избран Темучин, получил името Чингис хан (Велик хан) (1206-1227). Той управлява страната с помощта на своите роднини и местната аристокрация. Всички те разгръщат активна завоевателна дейност с цел ограбване и поробване на съседните народи. Привлечени са от най-важните търговски пътища, чието завладяване може да донесе големи доходи. Монголските завоеватели имат успех, защото техните сили са обединени, докато част от съседните им народи все още нямат свои държави, а други са разпокъсани и водят борба по между си. Монголската държава бързо подчинява племената и народите на Сибир и ги облага с данък. През 1211 г. Чингис хан пристъпва към завоюване на Северен Китай, което завършва през 1234 г. Походите в Китай дават възможност на монголците да се запознаят с китайската военна техника и да заемат много полезни неща. През лятото на 1219 г. почти 200 - хилядна монголска войска, оглавена от Чингис хан, започва завоеванието на Средна Азия. Той въвежда тежки данъци и нарежда занаятчиите да се отвеждани в плен. Монголците заграбват нови богати пасища, като избиват и прогонват предишните скотовъди или се сливат с тях.

Борба с руските земи

На 31 май 1223 г. монголите разбиват съюзените сили на куманите и руските князе в приазовските степи на р Калка. Това е последното голямо съвместно военно начинание на руските князе в навечерието на нашествието на Бату (внучката на Чингис хан). Киевският княз Метислав Романович се укрепва с войската си на един хълм и не взема участие в битката. Полковете на другите руски воини и куманите нанасят удар по предните отряди на монголо-татарите, които отстъпват. Въпреки това са унищожени, след като насреща им се изправят основните монголски сили. Монголите обсаждат хълма, където се е укрепил киевският княз. Той се доверява на обещанието на монцголците, че ще пусне русите с чест, ако те доброволно капитулират и се предадат. Русите са зверски избити. Монголците стигат до р. Днепър, но не се решават да навлязат в пределите на Киевса Рус. Вместо това си устройват “пир върху кости” в чест на победата. Заловените в плен князе са премазани от дъски, върху които седят и празнуват победителите.

Завладяване на руските княжества

В руските княжества знаят за надвисналата опастност, но противоречията по между им им пречат да се обединят срещу врага. През 1237 г. Рязанската земя, първа от руските земи, е подложена на удара на завоевателите. Владимирският и Черниговският княз отказват да помогнат. Монголите обсаждат Рязан и изпращат пратеници, които изискват покорност и 1/10 част от “всичко”, като в последатвие на 6-тия ден от обсадата градът е превзет. На следващата година, след сражение кряй гр. Коломна, е завладяно и Владимиро-Суздалската земя. В следващите месеци, не без съпротива, са завладяни и останалите руски княжества.