История на Русия/Управлението на Иван ІV Грозни

From Wikiversity
Jump to navigation Jump to search

Управлението на Иван ІV Грозни. Към края на XVI в. територията на Русия се увеличава двойно. Предприемат се опити за извоюване на излаз на Балтийско море. Населението на Русия наброява 9 млн. души. Основната му част е съсредоточена в северозападната (Новгород) и централната част (Москва) на страната. Икономиката има традиционен феодален характер , основаващ се на господството на натуралното стопанство. Болярската вотчина остава господстваща форма на земевладение. Съществуват около 220 града, като най-големия е Москва с население 100 000 души.

Безредията[edit]

След смъртта на Василий ІІІ през 1533 г. на великокняжеския престол сяда неговият 3 годишен син Иван IV ( 1533-1584г), като фактически управлява неговата майка Елена (дъщеря на княз Глински). Болярите ограбват хазната, присвояват си земи и градове. Тяхното управление води до отслабване на централната власт. През 1547 г. в Москва избухва силен пожар. Пламъците бушуват 2 дни. Градът почти напълно изгаря. Загиват около 4 000 души. Причини за пожара вероятно са умишлени действия, но плъзват слухове, че пожарът е дело на рода на князете Глински. В Кремъл на площада около Успенския събор се събира вече. Един от представителите на рода Глински е разкъсан от въстаналия род. С голям труд правителството успява да потуши въстанието. Народните бунтове показват, че страната се нуждае от реформи за укрепване на държавността, за централизация на властта. Иван IV започва да извършва структурни реформи. Той сформира съвет от свои приближени, получил името “избрана рада”, целящ извършването реформи.

Реформите[edit]

През управлението на Иван IV, което официално започва през 1547 г., съставът на Болярската дума е разширен, за да се отслаби ролята на старата болярска аристокрация в нея. Възниква нов орган на властта – Земският събор, който решава най-важните държавни дела, най-често за външната политика и финансите. Първият Земски събор е свикан през 1549г. Той взема решение да бъде съставен нов Съдебник и набелязва програма за реформи. Още преди реформите отделните отрасли на държавното управление , а също и управлението на отделните територии започват да се поверяват на боляри. Така се появяват първите прикази – ведомства , ръководещи отделни отрасли на държавно управление или отделни региони на страната. Приказът се оглавява от болярин или дяк – високопоставен държавен чиновник. Приказите отговарят за управлението , събирането на данъците и съдопроизводството. Общата тенденция към централизация на страната предизвиква необходимостта от издаване на нов сборник закони - Съдебника от 1550г. За първи път е въведено наказание за вземане на подкуп от държавни служители. Още при управлението на Елена Глинска е започната паричната реформа, в резултат от която московската рубла става основната парична единица в страната. Правото за събиране на търговкисте мита преминава в ръцете на държавата. Населението на страната е натоварено с тягло – комплекс от натурални и парични тежести. В армията започват да се привличат чужденци. Усилена е и артилерията. Болярите и дворяните , съставляващи опълчението , се наричат служебни хора от отечество. Друга група съставляват служебните хора по прибор. Освен стрелците в нея влизат артилеристите , градската стража , близки до тях са казаците. През 1551 г. по инициатива на царя и митрополита е свикан събор на руската църква, получил името Стоглав, тъй като решенията му се формулирали в 100 глави. Съборът одобрява приемането на съдебника от 1550 г. и реформите на Иван IV. Решено е в ръцете на църквата да бъдат оставени всички земи, придобити от нея преди Стоглавия събор.

Външна политика[edit]

Основни задачи на външната политика на Русия през XVI в. са: на запад – борба за излаз на Балтийско море, на югоизток и изток – борба с Казанското и Астраханското ханство и начало на усвояването на Сибир на юг. Образувалите се при разпадането на Златната орда Казанско и Астраханско ханство постоянно заплашват руските земи. Те държат в свои ръце Волжкият търговски път. След редица науспешни опити да се подчини Казанското ханство Иван IV през 1552 г. с 150 000 войска обсажда Казан. Четири години след превземането на Казан през 1556г е присъединен Астрахан. Своята зависимост от Русия признава Ногайската орда – номадска държава. По такъв начин новите плодородни земи и целият вожки търговски път се оказват в състава на Русия. Присъединяването на Казан и Астрахан открива възможност за придвижване към Сибир. Богатите търговци получават от Иван Грозни грамоти за владение на земите по река Тобол. Със свои средства те формират отряд от 840 души свободни казаци, оглавен от Ермак. Той със своята войска прониква на територията на Себирското ханство и превзема неговата столица. Опитвайки се да получи излаз на Балтийското крайбрежие, Ива Грозни в продължение на 25 год. води изтощителната Ливонска война. Повод за войната става задържането от Ливонския орден на 123 западни специалисти, поканени на служба в Русия, както и не плащането от Ливония на данъка за град Дерпт. Началото на войната започва с победи на руските войски превзели Нарва и Депт. През 1560г Орденът е разбит. Последният голям успех за Русия през първия етап на тази война е превземането на Полоцк през 1563г. Войната се проточва, засилват се противоречията в самата Русия. Иван Грозни решава да въведе опричнината. Полша и литва се обединяват ев една държава – Жечпосполита. Тя и Швеция водят успешни военни действия срещу Русия. Само отбраната на град Псков позволява на Русия да сключи примирие за срок от 10г. Година по-късно е сключено Плюското примирие с Швеция. Ливонската война завършва с поражение. Русия предава на Жечпосполита Ливония.

Отказ от власт[edit]

През януари 1565 г. Иван Грозни изпраща в столицата 2 послания, съобщавайки, че се отказва от властта заради измяната на болярите и моли да му бъде обособено феодално владение – опричнина. Използвайки вярата на народа в царя, Иван Грозни очаква, че ще бъде повикан да се върне на трона. Когато това става той диктува своите условия: право на неограничена самодържавна власт и учредяване на опричнината. Страната е разделена на 2 части: опричнина и земшчина. В опричнината влизат крайморските градове и икономически най-развитите региони на страната. Започват опричният терор, екзекуциите, заточенията. На най-жесток погром са подложени центърът и северозападът на руските земи, където болярството е особено силно. Иван Грозни не унищожава окончателно болярско-княжеското земевладение, въпреки че силно отслабва мощта му.