История на Русия/Феодална разпокъсаност (XII - XIII век)

From Wikiversity
Jump to navigation Jump to search

Политическата разпокъсаност става нова форма на организация на руската държавност в условията на усвояване на територията на страната и нейното по-нататъшно развитие. Повсеместно се разпространява орното земеделие. По-нататъшното икономическо развитие на отделните земи води до неизбежни социални конфликти. За тяхното разрешаване е необходима силна власта по места. Местните боляри, опиращи се на военната мощ на своя княз, вече не искат да зависят от централната власт в Киев. Главна движеща сила на разединителния процес е болярството. Местните князе успяват да установят своята власт във всяка от земите. Между укрепналото болярство и местните князе обаче възникват неизбежни противоречия, борба за влияние и за власт. Пъроначално Киев заема първо място сред равните княжества-държави, но скоро другите 14-десет самостоятелни княжества и земи го настигат икономически. В резултат от разпокъсването като самостоятелни се обособяват княжества, чиито наименования се образуват от имената на столиците им: Киевско, Черниговското, Рязанското, Галицкото и други. Във всяка от земите управлява отделна династия – един от клоновете на Рюриковичите.

Владимиро-Суздалско княжество[edit]

Владимиро-Суздалската или Ростово-Суздалската земя се намира в североизточна Русия, между реките Ока и Волга. В началото на XII в. се създава голямо болярско земевладение. Разрастват се и възникват нови градове. През 1221 г. е основан Нижни Новгород — най-големият стратегически и търговски център в източната част на княжеството. По време на управлението си Юрий (1125-1157) постоянно се опитва да разшири територията си и да подчини Киев. Затова получава прякора “Долгоруки”. Той извършва големи строителни дейности в градовете по границите на своето княжество. Неговият наследник, синът му Андрей (1157-1174), се бори с местните боляри. Той премества столицата от богатия болярски Ростов в малкото градче Владимир. В резултат на болярски заговор, оглавен от роднините на болярина Кучка, Андрей е убит през юлска нощ през 1174 г. Междувременно до този момент той превзема Киев и го подлага на голямо разграбване. Политиката му е продължена от неговият доведен брат Всеволод Голямото Гнездо (има много деца), който разширява териториите си за сметка някои новгородски земи и Волжка България.

Галицко-Волинско княжество[edit]

Галицко-Волинското княжество се нямира в земите, североизточно от склонове на Карпатите и реките Днестър и Прут. Удобното му географско положение позволява да се води активна външна търговия. Подемът на Галицкото княжество започва при Ярослав І Осмомисъл. Обединението на Галицкото и Волинското княжество става през 1199 г. при управлението на волинския княз Роман Галицки. Следват години на развитие.

Новгородска болярска република[edit]

Новгородската болярска република или Новгородската земя заема огромна територия от Ледовития океан до горното течение на р. Волга и от Прибалтика до Урал. Богатството на Новгороската земя се дължи на местните боляри и на отдалечеността ѝ от номадите и техните номади. Отначало Новгород се владее от този княз , който заема киевския престол. Болярите успявят победят княза в борбата си за власт и така Новгород става болярска република.