Курс:Съвременна история/Международни отношения (1923–1932)

Икономически отношения

Експерти от Великобритания, Франция, Италия и Белгия съставят препоръки през 1922 г. към съответните си правителства, целящи разрешаването на икономическите проблеми в Европа и на усложнените отношения между съветското правителство и кредитори. Препоръките са одобрени и затова се свиква международна конференция, участие в която вземат и СССР, Германия, Австрия и България. Проблемите, предложени на дневния ред, са основно дискутирани и оспорвани от британските и френските делегати, като САЩ се представлява само от наблюдатели. Британският премиер Л. Джордж споделя идеята за евентуално установяване на дипломатически отношения с Русия, но група консерватори (Уинстън Чърчил, Остин Чембърлейн и др.), отхвърлят подобна възможност. В последствие се достига до общи решения: да се вземе под внимание проблемите с геррманските плащания, присъствието на френски войски на левия бряг на Рейн, да се изиска от съветското правителство да признае и да върне всички стари дългове на Русия и да се възстанови собствеността на чуждите граждани и да възмезди другите нарушени интереси на европейските държави, предизвикани от решенията и законите на съветската власт.

Варшавски договор

В същото време във Варшава се срещат министрите на външните работи на Полша, Латвия, Естония и Финландия, които подписват т. нар. Варшавски договор. Клаузите на договора постановяват подписалите го държави да не сключват договори, които да са насочени пряко или косвено срещу всяка една от тях. Тъй като парламентът на Финландия не го ратифицира, той не влиза в сила.

Френската република

Френската република, неможеща да разчита политическата и военна помощ от Великобритания, се стреми да привлече малките европейски държави. За осемнадесет години (до 1938 г.) тя подписва подписва множество договори и споразумения, които укрепват присъствието ѝ в Централна и Югоизточна Европа и създават т. нар. Малка Антанта.

Конференция в Генуа

Подготовката на конференцията в Генуа е поета от Великобритания, Франция и СССР, които пресмятат дълговете на Русия. На път за Генуа РСФСР спира в Рига, където се провежда конференция с участието на представители на РСФСР, Латвия, Естония, Полша и наблюдатели от Финландия. Участниците съгласуват своите позиции за предстоящата конференция в Генуа. След разговорите в Рига, съветската делегация спира в Берлин, където провежда срещи с канцлера Вирт и министъра на външните работи Ратенау. Конференцията в Генуа се откривава на 10 април 1922 г. В нея участват делегации на 34 държави, пет от които са британски доминиони. Съобразно дипломатическата практика ръководителите на делегации представят своите политически концепции.обстановкана преговорите по между им възникват множество спорове, като най-накрая преговорите се отлагат за лятото на 1922 г. в Хага, но и там не се постигпвродукцияите резултати. Поради създадената обстановка, по инициатива на Съветския съюз, на 16 април се сключва споразумение между него и Германия, наречен Рапалски договор. Той утвърждава принципите на взаимното признание и изгода. Двете държави взаимно се отказват от обезщетение за военните си разходи, както и от обезщетение за военните щети. Също така установяват дипломатически и консулски отношения ипоставят началото на активна икономическа и търговска политика. На Германия е предоставено правото да ползва целия руски пазар, реализира своята промишлена продукция, строи самолети във Фили край Москва и да ползва тренировъчния център за летци в Липецк, както корпорацията „Круп" да построи заводи за производство на артилерийски оръжия в съветска Средна Азия. Съюзът получава правото да изнася суровини и да ползва техническата помощ на германските специалисти.

Оръжията

ОН и други държави започват съвместни усилия за създаването на международно споразумение, забраняващи използването на средства за масово унищожаване на хора. През 1925 г. 37 държави подписват в Женева такова споразумение, забраняващо употребата на химическо и бактериологическо оръжие във война. По-късно към него се присъединяват още 11 държави.

Международни отношения със СССР

От първ.пол. на 20-те години големите европейску държави запопват внимателно да следят вътрешната и външна политика на СССР, както и водената от него антикапиталистическа пропаганда. А тя всъщност предизвиква открити антисъветски реакции, включващи кампании за масово информиране, военни демонстрации в близост до границите на СССР, убийства на съветски дипломати, нападения на съветски представителства и др. Поставени са и ултиматуми от британското правителство.

Германският въпрос

Междувременно Германия непрекъснато изпада в затруднения с изплащането на репарациите. През същата година правителството на Германия депозира молба за встъпване в Обществото на народите, удовлетворена през 1926 г. Ръководните среди на Великобритания, Франция, Белгия и Италия се заемат с подготовката на нови споразумения, които да гарантират границите на и с Германия и отношенията с нея.